Терзиев: Един век по-късно ние не сме забравили
Днес се навършват се в българската история. На тази дата през 1925 г. в катедралния храм " Света Неделя “ са убити 213 души, а 500 са ранени. При атентата в " Света Неделя “ умират 134 души, а други умират по-късно от раните си.
Ето какво съобщи по този мотив кметът на София:
Днес се навършват 100 години от най-кървавия терористичен акт в българската история – атентатът в църквата " Света Неделя “. Той се случва във време, в което Европа е на прага на дълбоки трансформации. Тоталитарните идеологии набират мощ и заплашват бъдещето на целия континент. Атентатът разкрива пред цяла Европа същинското лице на политическия фанатизъм.
Той остава знак на това по какъв начин крайните идеологии, когато прераснат в принуждение, не носят смяна, а водят до безпорядък, разпад и почтени жертви – изключително когато останат без отговор.
Преди 100 години, тъкмо в дните на Страстната седмица, политическият екстремизъм трансформира храма в цел, молитвата в печал, и лишава живота на стотици българи – политици, офицери, жители.
Благодарение на работата на хора като проф. Евелина Келбечева, куратор на изложбата, и на сътрудниците от Фондация " 100 години от атентата в Света Неделя “, Държавна организация " Архиви “, Фондация " Комунитас “, Фондация " Конрад Аденауер “ и Комисия " Фулбрайт “, тази памет през днешния ден още веднъж заема своето място в общественото ни схващане.
Един век по-късно ние не сме не запомнили. Днес още веднъж виждаме по какъв начин думите на омразата се завръщат на улицата, в медиите, даже в Народното събрание. И по тази причина наш дълг е освен да се поклоним пред жертвите. Наш дълг е да съхраним тази памет, която да служи не на предишното, а на бъдещето – на тези, които идват след нас.
Столична община към този момент направи решителна крачка в тази посока. Проектът за Музей на историята на българския комунизъм е точно част от този ангажимент: да приказваме почтено и с обстоятелства за предишното, с цел да изградим по-зряло и отговорно общество.
Нашата роля не е да диктуваме историческия роман, а да създадем условия експертите да го изградят със познание и експертиза.
Затова привлякохме историци, общественици и музейни специалисти, отдадени на опазването на историческата памет и образованието.
С днешната самодейност, както и с бъдещия музей, ние поемаме ангажимент – към идващите генерации – с цел да им завещаем уроците, че омразата лишава човешки животи, а насилието не води до правдивост.
И най-важното – че една демократична страна не би трябвало да се опасява. Нито от истината. Нито от предишното си. А да отстоява свободата – свободата да влезеш в храма, свободата да мислиш, свободата да приказваш намерено, без боязън, без ненавист, без закани. Свободата да бъдеш! Това е нашият ангажимент. И нашето заричане – към историята и към бъдещите генерации.
Ето какво съобщи по този мотив кметът на София:
Днес се навършват 100 години от най-кървавия терористичен акт в българската история – атентатът в църквата " Света Неделя “. Той се случва във време, в което Европа е на прага на дълбоки трансформации. Тоталитарните идеологии набират мощ и заплашват бъдещето на целия континент. Атентатът разкрива пред цяла Европа същинското лице на политическия фанатизъм.
Той остава знак на това по какъв начин крайните идеологии, когато прераснат в принуждение, не носят смяна, а водят до безпорядък, разпад и почтени жертви – изключително когато останат без отговор.
Преди 100 години, тъкмо в дните на Страстната седмица, политическият екстремизъм трансформира храма в цел, молитвата в печал, и лишава живота на стотици българи – политици, офицери, жители.
Благодарение на работата на хора като проф. Евелина Келбечева, куратор на изложбата, и на сътрудниците от Фондация " 100 години от атентата в Света Неделя “, Държавна организация " Архиви “, Фондация " Комунитас “, Фондация " Конрад Аденауер “ и Комисия " Фулбрайт “, тази памет през днешния ден още веднъж заема своето място в общественото ни схващане.
Един век по-късно ние не сме не запомнили. Днес още веднъж виждаме по какъв начин думите на омразата се завръщат на улицата, в медиите, даже в Народното събрание. И по тази причина наш дълг е освен да се поклоним пред жертвите. Наш дълг е да съхраним тази памет, която да служи не на предишното, а на бъдещето – на тези, които идват след нас.
Столична община към този момент направи решителна крачка в тази посока. Проектът за Музей на историята на българския комунизъм е точно част от този ангажимент: да приказваме почтено и с обстоятелства за предишното, с цел да изградим по-зряло и отговорно общество.
Нашата роля не е да диктуваме историческия роман, а да създадем условия експертите да го изградят със познание и експертиза.
Затова привлякохме историци, общественици и музейни специалисти, отдадени на опазването на историческата памет и образованието.
С днешната самодейност, както и с бъдещия музей, ние поемаме ангажимент – към идващите генерации – с цел да им завещаем уроците, че омразата лишава човешки животи, а насилието не води до правдивост.
И най-важното – че една демократична страна не би трябвало да се опасява. Нито от истината. Нито от предишното си. А да отстоява свободата – свободата да влезеш в храма, свободата да мислиш, свободата да приказваш намерено, без боязън, без ненавист, без закани. Свободата да бъдеш! Това е нашият ангажимент. И нашето заричане – към историята и към бъдещите генерации.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ